Какви са политическите решения, довели до замразяването на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост и как се блокират процесите на декарбонизация и справедлив преход обобщава докладът "НПВУ — една година без напредък, вече пет плащания са в риск" на Екологично сдружение "За Земята". Авторът Петко Ковачев анализира изпълнението на обещаните проекти и реформи по НПВУ през последната една година — октомври 2023 — октомври 2024 като предлага и скоростен план с препоръки за излизане от настоящата ситуация.
Изводите на доклада съвпадат с констатираните от Европейската комисия проблеми по второто плащане, публикувани на 29.11 в предварителната ѝ оценка — страната не е изпълнила задоволително осем основни етапа и една цел, засягащи реформи по отношение на либерализацията на енергийния пазар, стимулиране на производството на електроенергия от възобновяеми източници, Пътната карта за неутралност по отношение на климата и др.
Докладът прогнозира, че провалът на Националния план за възстановяване и устойчивост, който трябва да обезпечи финансово прехода към стабилна, модерна и нисковъглеродна икономика, е съвсем реален. България е единствената държава-член на ЕС, която е получила само едно плащане по НПВУ, по план второто плащане трябваше да е в началото на 2024 г., а в момента да сме на шестото.
България е единствената държава членка, която не е представила официално глава REPowerEU към НПВУ и поради това е в риск да загуби и допълнителния безвъзмезден ресурс по нея в размер на 479 млн. евро. Срокът за изпълнение на НПВУ е до август 2026 г., което налага и нуждата от промени в НПВУ по чл. 21, каквито заедно с REPowerEU не бяха приети от Народното събрание през септември.
На база оскъдната налична публична информация, не всички предложения за промени в НПВУ и главата REPowerEU са добри. Например, неприемливо е предложението за отпадането на целта от 40% намаляване на емисиите до края на 2025 г. — макар това да изглежда като опит на ЕК да насърчи процеса и напредъка по изпълнението на НПВУ, то е много рисков подход — отчитайки останалите действия на България, свързани най-вече с липсата на срокове и етапи за поетапно извеждане на мощности на въглища в неприетата актуализация на Пътна карта за климатична неутралност. Увереността, че приетите политики и мерки по либерализацията на пазара на електроенергия ще доведат до спад на емисиите е твърде оптимистична.
Това, което предстои пред България за получаването на второто плащане в размер на 724 млн. евро, е Народното събрание да се мобилизира и в рамките на шест месеца да приеме нужните реформи спрямо оценката на ЕК и да се излезе от тази ситуация на безтегловност. Необходимо е и спешно представяне пред Еврокомисията на предложенията за промени по чл. 21 в НПВУ и главата REPowerEU, за да не се загубят изцяло наличните средства за декарбонизация и конкурентоспособност.