- Да не се употребява от непрофесионални потребители – всички глифозат съдържащи продукти да се категоризират в професионална категория на употреба;
- Да не се одобрява за въздушно пръскане;
- Да не се разрешава използването му като десикант или дефолиант преди прибирането на реколтата от земеделски култури;
- Да не се разрешава използването му за третиране на водни канали;
- Да не се прилага върху площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни и учебни заведения;
- Да не се прилага този продукт в зони за защита, определени в Закона за водите, или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите.
В становището на МЗХ се казва още, че България подкрепя да продължат изследванията за глифозата, които имат за цел да анализират потенциалната му токсичност върху живите организми, като счита че решението относно по-нататъшната съдба на това активно вещество следва да бъде информирано, експертно и отговорно, отчитайки нагласите на всички заинтересовани страни на обществото в Република България – граждани, неправителствени организации и земеделски стопани.
Коалицията „За да остане природа в България“ оценява становището на МЗХ като много добра стъпка в посока опазването на здравето на хората, животните, пчелите и природата.
Неправителствените организации ще продължат да работят заедно с учените и фермерите, за да се намерят алтернативи на глифозата и да се намали използването на пестициди не само в чувствителните зони като паркове, градини, училища, но и в земеделските площи.
Очакваме сформирането на работна група за създаване на нормативна уредба за регламентиране на забраната с включване на клаузи за контрол по изпълнението на забраните и ограниченията.