Кампанията на Сдружение АГРОЛИНК за забрана на глифозат съдържащи хербициди в България започната преди 7 години, завърши успешно. Забранено е използването на тези химикали на площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи: обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в близост до здравни и учебни заведения [1]. Категорията на глифозат съдържащите хербициди (ГСХ) е променена от непрофесионална само на професионална, което означава, че само дистрибутори, консултанти и професионални потребители, притежаващи сертификат, издаден от БАБХ могат да купуват и използват тези химикали. Българската агенция по безопасност на храните е издала заповеди на глифозат съдържащи хербициди, публикувани в сайта на агенцията и всички производители и търговци са задължени да променят начина на употреба им:
- Да не се употребява от непрофесионални потребители – всички глифозат съдържащи продукти да се категоризират в професионална категория на употреба;
- Да не се одобрява за въздушно пръскане;
- Да не се разрешава използването му като десикант или дефолиант преди прибирането на реколтата от земеделски култури;
- Да не се разрешава използването му за третиране на водни канали;
- Да не се прилага върху площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни и учебни заведения;
- Да не се прилага ГСХ в защитени територии, обявени по Закона за защитените територии; защитените зони, част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, обявени по Закона за биологичното разнообразие.
„След решението на Европейската комисия за продължаване на срока за използване на глифозат в ЕС за още 10 години, действието на българското министерство е добра стъпка за намаляване използването на опасния убиец на плевели, увреждащ катастрофално здравето на хората, биоразнообразието, почвата и водите", каза д-р Светла Николова, инициатор на кампанията.
По-голяма част от тези забрани бяха включени в исканията на Сдружение АГРОЛНИК от 2017, петицията от 2020 [2], отвореното писмо подкрепено от граждански и браншови организации, изпратено до отговорните институции в България [3].
Сдружение АГРОЛИНК и неправителствени организации ще продължат да работят заедно с учени и специалисти за да обучат общините, стопаните с малки дворове, ландшфатните архитекти, граждани и фермери в прилагането на алтернативни практики за да се намали използването на пестициди не само в чувствителните зони като паркове, градини, училища, но и в земеделските площи.
Сдружение АГРОЛИНК заедно с учени и лекари ще работи за признаване на Паркинсон за професионално заболяване на фермери, работещи с глифозат и компенсирането им от държавата [4].
Подкрепяме съдебното дело на PAN Europe срещу ЕК за разрешаването с още 10 години на най-широко използвания хербицид в Европа и света глифозат, широко известен с продукта Roundup. [5]
Надяваме се скоро да бъде обявен и първия град без пестициди в България, който да стане част от европейската мрежа Градове без пестициди [6].
Очакваме Българската агенция по безопасност на храните да въведе контрол по изпълнението на забраните и ограниченията. Глифозат съдържащите хербициди могат да се купуват свободно от агроаптеки и магазини, а производителите етикетират без необходимите указания за употреба и предупрежденията за опасните последици от глифозат съдържащите хербициди.
[1] https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/registers/Herbicidi_8
[2] https://www.peticiq.com/zabrana_na_glyphosate_v_bulgaria
[3] http://agrolink.org/bg/novini/193-otvoreno-pismo-zabrana-glyphosate-v-bulgaria
[5] https://www.pan-europe.info/eu-legislation/pan-europe-legal-action