Този материал е продиктуван от работата ми като консултант с местната общност в с. Езерец, община Шабла, в рамките на дейността на Фондация “ЕкоОбщност” по предоставяне на съдействие и подкрепа за граждански инициативи, насочени към насърчаване на устойчивото развитие и гражданско участие у нас. Той не претендира за всеобхватност и съпоставимост между отделните общини и техните системи за управление на отпадъците. Даваме си сметка, колко различни подходи могат да се приложат при разрешаването на подобен казус.
Да започнем от там, че местната общност в с. Езерец, в лицето на група граждани, от няколко години се опитва да си реши проблема с извозването на отпадъците от селото. И не само. Те искат и да рециклират отпадъците си. Ще попитате нямат ли си система за рециклиране, цветни контейнери, в кой век живеем? Краткият отговор е: имат и тя работи! Къде тогава е проблемът? Отговорът не е еднозначен.
Какво е съществуващото положение? Село Езерец е малко населено място с под 150 жители. Община Шабла е с общ брой малко над 5 хиляди жители. Основната част от население живее в общинския център гр. Шабла (3400), по-малки части групи от хора живеят по селата, които са 15 на брой на територия от 329,639 km2 . Те всичките са с население под 200 човека. Изключение правят Дуранкулак (над 400 жители) и Крапец (малко над 300 жители). Тук трябва да внесем и още едно допълнително уточнение. Населените места в Община Шабла можем да типизираме в две групи. Тези от вътрешността, които имат постоянен брой жители, и тези от крайбрежието, чието население в летния туристически сезон многократно нараства.
Как се събират отпадъците в Общината?
Сметосъбирането и сметоизвозването става посредством стандартната практика с контейнери. Обикновените тип “бобър” за битовите отпадъци и цветни тип “Иглу” за отпадъците от опаковки. Така наречените контейнери за рециклиране: за стъкло – с цвят зелен и за PET и HDPE бутилки, хартия и метални кенчета – с цвят жълт.
Разположение на контейнерите. Точките на разположение на контейнерите, техният брой и периодът на тяхното извозване са определени според общинските разчети и договора на общината с организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Тези разчети са базови и се прилагат в повечето общини. В общи линии, сметосъбирането и сметоизвозването е организирано спрямо броя на живеещи в съответното населеното место и прогнозируемо количество генериран отпадък. Когато говорим за отпадъци от опаковки, трябва да знаем, че един контейнер се инсталира на всеки 300 жители.
Обслужването на тези контейнери за смет в отделните общини може да е различно. В най-общия случай, за контейнерите за битови отпадъци се грижи Общината чрез нейна фирма. Контейнерите за рециклируеми отпадъци се обслужват от организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки или техни подкотрактиращи фирми.
Контейнерите с битови отпадъци се събират веднъж седмично, минават през няколко нива на сепариране, чрез претоваръчни станции, при което се извличат рециклируеми компоненти, като най-накрая остатъкът се транспортира до сметищата.
Контейнерите с отпадъци от опаковки, се извозват по график: жълти – три пъти месечно през м. юни, юли, август и септември и два пъти месечно през месеците от септември до май; зелени – един път на три месеца и при запълване на не по-малко от 70% от капацитета на съдовете.
Организацията за функционирането на системата се поема от общините. Те събират парите от данък „Такса смет“. Рециклиращите компании пък финансират от събирането на продуктови такси от всички производители, вносители и търговци, чиито продукти се нуждаят от третиране на опаковките на продуктите.
Нали ви казах: „Система има и тя работи“. Дори в Евростат сме някъде в челните позиции на държавите с най-висок процент на рециклиране на отпадъци.
Какво не им е наред в с. Езерец? Защо искат повече? Ами много просто. През летния туристически сезон населението нараства приблизително десет пъти, а може и повече. Контейнерите се събират по схемата, описана по горе. Количествата отпадъци нарастват прогресивно и системата не може да ги поеме. Ако има промени, те се оказват недостатъчни.
Тук идентифицираме първия недостатък: системата не отчита сезонното изменение в нарастването на обема на генерирани отпадъци. Обикновено контейнерите се препълват и голяма част от отпадъците се разнасят наоколо. Тоест имаме недостатък на контейнери. Вторият недостатък са големите разстояния между отделните села, което в значителна степен оскъпява процеса, т.е. планиране на по-чести събирания би довел до по-големи разходи за тази услуга, т.е. необходими са допълнителни средства от страна на общината.
Желанието на хората да се подобри системата на сметосъбиране и особено компонента на рециклируеми отпадъци съществува. След няколко обсъждания, сред гражданите се зароди идеята да се изгради едно допълнително съоръжение (ще го наречем “клетка за рециклируеми отпадъци”), което да е с по-голям капацитет. То трябва да е в помощ на съществуващите контейнери и да поема екстра количествата, генерирани през натоварени месеци.
Пред предложението стоят три отворени въпроса: Кой ще изгради съоръжението? Кой ще обучи общността да го ползва по предназначение? Кой ще обслужва съоръжението?
След поредица от срещи и разговори, лесно бяха намерени отговори на първите два въпроса. Общината е склонна да изгради едно такова съоръжение клетка. Местната общност приема мисията да се самообучават. Третият въпрос засега остава без отговор. Защо? Ами компаниите са частни структури, които работят с печалба. Големите разстояния и малките количества правят процеса губещ. Често се налага транспортирането на отпадъците до сепариращите центрове да става на десетки километри. Това кара компаниите да се придържат стриктно към модел, който да им генерира печалба.
Какъв е изходът от ситуацията? Делото на давещия се е в ръцете на самият давещ се! Повечето мнения, които събрахме, са в посока, че най-нормално би било общината да се ангажира по-активно в процеса, като излезе от комфорта на общоприлагания модел. Условия за това има. Наличният автомобил за сметосъбиране на общите отпадъци може да бъде използван за събиране и на рециклируемите. Такъв автомобил на курс може да събира до 3 тона РЕТ бутилки. Предавайки ги на центъра за рециклиране, биха получили около 900 лева. Което би покрило разходите за гориво. Общината би могла да изгради допълнителни клетки, които да поемат допълнителните количества отпадъци от опаковки. И да се захване с тази част от събирането на опаковки.
Предложеното по-горе решение за събиране, извозване и обработка на рециклируемите отпадъци е необходимо, ако искаме да се впишем в групата на страните, поели по пътя на намаляване на отпадъците и връщането на ресурсите за преработка и ползване. Това ще ни осигури и намаляване на замърсяването на околната среда, превръщане на нашите градове и села в приветливи и уютни места за живот с гарантирано високо качество на средата. Обективно, като единствена пречка пред изпълнението и прилагането му, виждаме липсата на готовност, решимост и желание у отговорните за това институции (законово задължени да осигурят чистотата и здравословната среда в населените ни места) да разчупят стереотипа при осъществяването на тази дейност. Особено, когато е налице инициатива и желание от местното население да прилага добра практика.
Реално на много места в страната именно придържането към мисленето на ограниченията и фиксираността в “начина на стандартно правене на нещата” се явява спирачка пред цялостното и качествено реализиране на политиките за устойчиво управление на отпадъците и намаляването им в природата.
Затова подкрепяме и насърчаваме гражданите, които не одобряват подобен ограничен модел на договаряне и уреждане на разделното сметосъбиране, да се свързват с общинските администрации и да внасят своите искания и предложения. Без да започнем процес на търсена промяна, тя сигурно ще се случи – ако й е писано – но бавно, с темпото на административния процес и по сложно съгласуване. Но ако сте “си написали домашното” и сте намерили съмишленици с гражданско съзнание, които искат тази промяна, съберете се, напишете и внесете предложенията си в общината. И продължете диалога, докато се намери решение. Дайте начало на тази промяна!
Автор: Илиян Илиев, Фондация “ЕкоОбщност”