Един от честите проблеми в градската среда е липсата на качествена и надлежна грижа за озеленяването, в рамките на заложения по закон срок от 5 години след построяване на дадена сграда и влизането й в ползване. Това е законово задължение, което цели да осигури качество на средата на живот и наличие на минимален процент озеленяване съгласно одобрения проект. По-долу представяме накратко какви са стъпките за осигуряване на спазване на изискванията за озеленяване при строежи и последващ контрол, както и някои препоръки, които да осигурят правилното прилагане на закона с цел осигуряване на реално озеленяване, а не на имитирано такова само до етапа на приемане на даден обект и установяване на годността за ползване.
Какво представлява Акт 16?
Акт образец 16 е най-дългоочакваният документ, тъй като се използва за установяване годността за ползване на дадена сграда. При Акт 16 строителните и монтажни работи са приключили, сключени са договори и са открити индивидуални партиди за ВиК, топлофикация и др. Сградата е вече годна за обитаване.
Акт 16 е последният от трите етапа на контрол по време на строителството (Акт 14, Акт 15 и Акт 16), с които се проследява дали строителните дейности отговарят на действащата нормативна уредба. Процедурата по издаване на отделните актове в строителния процес е регламентирана в Наредба №3 към Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Информация дали дадена сграда има Акт 16 може да се получи в районна Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) или при продавача на обекта.
Каква е разликата между Акт 16, Разрешение за ползване и Удостоверение за въвеждане в експлоатация?
Макар да се ползва като синоним, Акт 16 всъщност е само основание за издаването на Разрешение за ползване за сградите от категория 1-3 (пътища, промишлени сгради, жилищни и смесени сгради високо строителство и др).
Самото разрешение се дава от специална Държавна приемателна комисия (ДПК), назначена от началника на ДНСК. Комисията проверява дали строежът е годен да бъде въведен в експлоатация, а началникът на ДНСК издава Разрешението.
“Най-често сградите ново строителство спадат към 4 и 5 категория (ниско и средно застрояване) и за тях се издава единствено Удостоверение за въвеждане в експлоатация (Акт 16 не е необходим). Удостоверението издава главният архитект на общината след представянето на всички актове по време на строителството и доклад от фирмата, упражняваща строителен надзор.” (източник: https://lawfirm.bg/publikatzii/akt-16)
Онлайн достъп до бази данни за проверка за разрешение за строеж – разрешение за ползване на национално ниво, както и за Столична община и Община Пловдив като пример, могат да се намерят на връзките по-долу:
На национално ниво – ДНСК:
https://www.dnsk.mrrb.government.bg/UI/RegisterPermits.aspx
Столична община:
Разрешения за строеж/ползване:
https://nag.sofia.bg/RegisterBuildingPermitsPortal/Index
Община Пловдив:
Разрешения за строеж:
http://isut.plovdiv.bg:998/registers.php?currentpage=3&submode=5
Разрешения за ползване:
http://isut.plovdiv.bg:998/registers.php?currentpage=3&submode=7
Нужни са промени в наредбите в различните общини за правилно избиране на вид, количество необходим обем почва, добри последващи грижи, т.е.:
- Избор на вид
- Място на засаждане
- Обем почвено пространство
- Следпосадъчни грижи
Всички тези дейности не са регламентирани и често се среща заобикаляне на закона с избор на видове, които не са дървета, но се представят за такива, засаждат се на неподходящи места, липсва достатъчно почвено пространство и грижи след засаждане.
Какво всъщност се случва след акт 16?
Много често предвидената по проект растителност не се реализира, проектите понякога са фиктивни, съществуват и т.нар. “кашпи за акт 16” – съдове с растителност, които се преместват след приемането на обекта.
В тези случаи възникват въпросът: как се въвеждат обекти от всички категории в противоречие с чл.178 (3), т. 2 от ЗУТ?
Чл. 178. (3) Строежите не се въвеждат в експлоатация, когато:
- не са извършени мероприятията, предвидени в част „Вертикална планировка“ и не е реализирано озеленяване по одобрения проект).
Отговорът в този случай е, че всички подобни примери на въвеждане на обекти от всички категории в експлоатация, са на практика нарушение на нормативната ни база.
Много често след като е въведен в експлоатация даден обект, когато има някакво реализирано озеленяване, то не се поддържа или просто изчезва и на негово място се появяват нови паркоместа или други нужни за строителя площи.
Интересна практика, която е удивително, че е законовоприемлива, е практиката е да се приема като озеленяване такова осъществено в кашпи. Често например, се наблюдавана наемане на дървета и храсти в кашпи за посещението на самата приемателна комисия. След като комисията си “свърши работата” и удостовери документално коректно осъществено озеленяване, временно наетото озеленяване изчезва. Именно за това е важен периодичният системен последващ контрол, който законотворецът е вменил на общините.
Според Закона за устройство на територията:
Чл. 63. (5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) В 5-годишен срок от завършване и приемане на строителството общинските органи по озеленяване извършват проверки по изпълнението на задълженията на собствениците (възложителите), свързани с озеленяване и компенсаторно залесяване.
Липсата на контрол от страна на общините, които да следят за изпълнението на чл. 63, ал. 5 от ЗУТ и устойчивия ефект от заложената растителност, е огромен проблем за озеленяването в България (или по-скоро за липсата на такова). Или – както твърде често констатираме – общините и самата държава в лицето на ДНСК в България са за жалост най-големите нарушители на ЗУТ.
В заключение можем да изведем 2 основни препоръки за осигуряване и защита на озеленяването при строителството:
А. Необходимо е системно провеждане на проверки по изпълнението на законовото изискване за гарантиране на 5-годишния срок по чл. 63 на ЗУТ и предприемане на санкции от страна на общинските администрации за неспазването му.
Б. Необходимо е законодателят да направи уточнение в Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Би следвало там ясно да се регламентира, че площи, които се ползват с функция транспорт – респ. за паркинг, подход към гаражите напр., не могат да влизат в % озеленяване. Така ще се елиминира порочната практика в процента озеленяване да влизат затревени паркинги.