Климатичните права на гражданите дефинирани за ЕС и България

31 Окт. 2024
112
Климат
Нашите климатични права: Кои закони позволяват да ги отстояваме и готови ли сме като общество за това?”. Публикувано днес под това заглавие издание на фондация “БлуЛинк”:
 
  • представя основополагащите принципи и правната рамка за възприемането на понятието за климатични права в ЕС и България, изследвани и дефинирани от европейската мрежа “Правосъдие и околна среда” (J&E), подкрепен от Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на Европейския съюз. “БлуЛинк” е български партньор на J&E;
  • проследява нагласите на обществото към климатичните права и действията за ограничаване на климатичните промени; и
  • съпоставя пресечните точки между ограничаване на климатичните промени и усилията за чист въздух, обществено здраве и женски права.

Книгата разказва за три успешни климатични дела в България, знакови съдебни дела по света, както и детайли за категориите климатични права и класификацията на климатичните съдебни процеси по тях. В приложение читателите намират данни, фигури и инфографики, които илюстрират изложението.

Защо климатични права?

Социологически проучвания сочат, че близо 80% от българите смятат климатичните промени за “криза” или “сериозен проблем”, чието разрешаване трябва да бъде приоритет на политическите партии. Същевременно темата почти изцяло отсъства от публичните изяви на политиците – дори преди избори . Освен това българите разчитат основно на държавата за предприемането на мерки за справяне с проблема – едва 35% споделят, че са предприемали действия за борба с климатичните промени, на фона на 63% в ЕС.

Готови ли сме тогава да работим заедно, като общество, за справянето с огромното предизвикателство, което представляват климатичните промени? Добър ли е диалогът между институции и граждани? Познават ли гражданите своите климатични права и имат ли желание да ги отстояват? Кои закони позволяват воденето на климатични дела, колко време отнема битката в съда и какви ресурси са необходими за нея?

Отговори на тези въпроси търсим в настоящото издание, обяснява водещият редактор и старши експерт към “БлуЛинк” и J&E Пламен Пеев, PhD. Пълен текст на изданието е наличен тук, а желаещите могат да поръчат печатно копие в страницата на “БлуЛинк” .

В България и по света се водят или вече са приключили над 2 000 дела, свързани с климата. Освен че броят им се е увеличил повече от два пъти през последните 5 години, все повече климатични дела завършват успешно - подобно на победата на възрастните швейцарски жени за климата срещу Швейцария през м.април 2024. Съдилищата все по-често отсъждат, че отказът на държавите и корпорациите да предприемат действия за смекчаване на изменението на климата нарушава правото на хората на живот, здраве, храна, вода, свобода, семеен живот и др.

Тези права вече се класифицират и като "климатични права" . Например, правото на живот и достойнство вече включва правото ни на здравословна околна среда, способна да поддържа качествен живот. Правото да не бъдем лишавани от живот, свобода или собственост, трябва вече да включва и правото на стабилен климат. А устойчивото управление на природните ресурси включва и управлението на парниковите емисии в атмосферата по начин, който да предпази младите хора и бъдещите поколения от катастрофално изменение на климата.

За "БлуЛинк" и проекта DACE

Фондация „БлуЛинк“ насърчава демократично гражданско общество, демокрация, опазване на природата и ценностите на обединена Европа, като поддържа мрежата за гражданско действие www.BlueLink.net и реализира анализи, изследвания и практически инструменти за дигитална комуникация, гражданско участие, достъп до правосъдие и стражева журналистика. “БлуЛинк” подкрепя Коалиция за климата - България и други граждански формирования.

Това съобщение е част от проект „Дискусии и действия за климат и околна среда“ който се осъществява от  европейската мрежа “Правосъдие и околна среда” с подкрепата на ЕС. Всички изразени възгледи са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).