През 20-те години на XX-ти век, петролната и химическата промишленост хвърлят сериозни усилия, за да намерят приложение на отпадъчни материали от преработката на суров нефт и природен газ като етилена.
Втората световна война е един от катализаторите за заместването на много традиционни материали с пластмаса.
През 60-те години, учени вече започват да виждат ефектите от употребата на еднократна пластмаса и невъзможността за ефективното справяне с тези отпадъци.
С напредването на науката, разбираме все повече за вредите от еднократната пластмаса, както и за това какво се случва след разпадането й.
Днес вече знаем, че микропластмаса и нанопластмаса има почти навсякъде, включително и в човешкия организъм. Все още не знаем със сигурност какви вреди може да причини това на здравето ни.
Време е обаче да осъзнаем, че не е разумно нито за нас, нито за планетата ни, да продължаваме с този експеримент. Пластмасите са ценни в определени сектори, но употребата им за опаковки - направата им, за да бъдат изхвърлени с надеждата, че някой друг ще се справи с проблема по-късно, е облог, който трябва да спрем да правим.
А ето и кратко видео, вдъхновено от лекцията на Никола Бобчев от Lessplastic Bulgaria, посветена на замърсяването с пластмасата, която се проведе в края на юли в Бургас!
