Позиция срещу искането за повишаване на добива от гори

31 Яну. 2024
345
Гора без повече сечи - Зелени Закони

О т Коалиция “За да остане природа в България” подкрепяме инициатива „Зелени закони“ и заявяваме категоричното си несъгласие с твърденията на Асоциацията на българските ползватели на дървесина за състоянието на българския горски сектор и необходимостта от повишаване на дърводобива.

АБПД изпратиха презентация до членовете на Комисията по земеделието, храните и горите като част от подготовката на депутатите за изслушването на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) на 31.01.2024 г. От презентацията става ясно, че от АБПД ще настояват за увеличаване на дърводобива (основно за сметка на вековните гори) и вероятно намаляване на продажните цени на дървесината.

Доказателствата”, които прилагат обаче за тази необходимост, както и “ползите” от този подход са изпълнени с фактологични и  логически грешки и заблуди. 
 

Преди народните представители да приемат, че в България се сече малко, важно е да се запознаят с конкретни данни.

На първо място, в своята презентация от АБПД настояват ежегодният размер на дърводобива в България да се увеличи с 3 млн. м3 (или с 35%) – от 8 млн. м3 на 11 млн. м3 годишно. Това искане е направено без да отчита изобщо, че:

  • ежегодният размер на дърводобива е между 95% и 100% от планираните количества, като най-често неизпълнението е в резултат на пазарни кризи;
  • ежегодният размер на допустимото по горскостопански планове ползване от горите отговаря на строги научни и нормативни изисквания;
  • според научните и нормативни изисквания България е задължена да защити поне 10% от всички гори като „вековни гори“, в които не се допускат сечи;
  • според научните и нормативни изисквания в стопанисваните гори е необходимо да се оставя поне 10% от запаса на гората като мъртва дървесина за опазване на биоразнообразието и плодородието на горските почви;
  • според научните и нормативни изисквания сечите в защитените територии следва да са ограничени до степен, която позволява постигане на природозащитните и рекреационни цели на тези територии;
  • според научните и нормативни изисквания сечите във вододайните зони следва да са ограничени до степен, която позволява оптимално опазване и ползване на водните ресурси;
  • както и че, според международната организация WWF близо ¼ от дърводобива е незаконен, т.е. потенциално скрито за статистиките остава ползване на дървесина от над 2 млн. м3/годишно.

Като основен резерв за повишаването на ползването от АБПД виждат увеличаване на добива във вековни гори, както и в гори със защитни или други функции, където добивът е или забранен, или силно ограничен с оглед на съответните функции. Правят се и абсолютно неуместни сравнения с горския сектор в Австрия, където валежите са двойно повече от тези в България, а добивът е основно на качествена и скъпа иглолистна дървесина, докато у нас е дърва за огрев и целулоза.

На второ място, от АБПД обвързват по-ниското ползване през определени години не с пазарните условия (напр. Ковид-кризата през 2019-2021 г., спада на търсенето през 2023 г.), а единствено с „недостъпността, липсата на горска инфраструктура и липсата на подходяща техника“. В същото време, от АБПД предлагат добавената стойност в българския горски сектор да се увеличи основно чрез завишаване на ползването на дървесина, а не чрез ограничаване на политизацията в горската система, която генерира корупция и схеми - и загуби за бюджета и поминъка на местното население. Именно с ограничаване на незаконните сечи и злоупотребите при продажбата на дървесина (основно на цени под пазарните), както и с увеличаване на конкуренцията и защитата на горското предприемачество може да се постигне устойчив икономически горски отрасъл. Тези проблеми са и причините, които са в основата на „недостъпността, липсата на горска инфраструктура и липсата на подходяща техника“.

В подкрепа на горното, от Инициатива „Зелени закони“ прилагаме следната детайлна обосновка срещу конкретни манипулативни твърдения в презентацията на АБПД, както и предлагаме на МЗХ и Изпълнителна агенция по горите да изготвят собствени анализи по всички засегнати теми за състоянието на българските гори и проблемите при управлението им, подкрепени с реални статистически данни, пазарни оценки, нормативни изисквания и научни обосновки.

Обосновка срещу конкретни манипулации в презентацията на АБПД

В презентацията едностранчиво се твърди, че ще имат постоянен ръст в търсенето на дървесина като възобновяем ресурс. Това обаче важи с още по-голяма степен за екосистемните функции на горите, най-малкото с оглед на напредващата климатична кризаОпазването на водата ще е с много по-голям приоритет от добива на дървесина.

По отношение на твърдението, че горенето на отпадъчна биомаса трябва да се засили, следва да се има предвид, че то е разрешено от закона и се случва и в България, но е ограничено както по икономически причини, така и от екологични. Така например, ползването на дървесни отпадъци в горите е ограничено от нормативното изискване за оставяне на 10% от запаса на гората като „мъртва дървесина“ с цел опазване на биоразнообразието и почвеното плодородие.

Коректно се обвързват по-ниските възнагражденията в горския сектор и неговата непривлекателност с ниските нива на ефективност на горскостопанските, дърводобивните и дървопреработвателните процеси (стр. 6). Но се прави внушението, че решението е в увеличение на ползването (стр. 9, 33 и др.). А решението е в ограничаване на политизацията в горската система, която генерира корупция и схеми, в ограничаване на незаконните сечи и злоупотребите при продажбата на дървесина (основно на цени под пазарните), в увеличаване на конкуренцията и защитата на горското предприемачество. Така например, с увеличаването на конкуренцията и с увеличаване продажните цени на дървесината през 2022 г., основно благодарение на задължението за 100% електронни търгове, се повиши конкуренцията в полза на по-ефективни горски бизнеси, и отделно се генерираха повече приходи в държавните горски стопанства, което позволи и повишаване на разценките за дърводобив с цел повишаване на инвестициите в горска техника. Тази политика обаче беше силно отслабена през 2023 г.

Графиките с размера на дърводобива спрямо прираста са манипулативни поради ред причини (стр. 9-10). Първо, не се отчита размерът на незаконната сеч, която според WWF достига до ¼ от дърводобива и която според разследване на Биволъ и Зелени закони бива ефективно прикривана от горските контролни служби. Второ, заниженото ползване през последните години отразява явната тенденция за намаляване на прираста след 2010 г., което не е свързано само с увеличаване на възрастта на горите, но и със санитарната сеч на големи площи повредени изкуствени борови насаждения след 2016 г. Освен това, ако се позволи увеличаване на ползването, има огромен риск прирастът да се срине още повече. Трето, никъде не се сочи, че съгласно природосъобразните лесовъдски правила в Наредбата за сечите в горите и съгласно сертификацията по FSC, в горите задължително се оставя като мъртва дървесина 10% от запаса на гората. Отделно съгласно тези правила и съгласно Зелената сделка на Европа следва да се защитят от сеч поне 10% от всички гори като „вековни гори“, което България все още не е изпълнила изцяло. Не се сочи, че има и ред други ограничения в горите, които водят до по-нисък добив от прираста, като например по-ниската интензивност на сечите в горите в рекреационни зони, във вододайни зони, в защитни гори и в защитени територии. Четвърто, в графиките липсват държави със сходен на нашия засушаващ се климат като Гърция, Италия и Испания, а се сочат основно държави от централна и северна Европа с много по-различни гори, релеф и/или климат. В същото време, добивът спрямо прираста в България е сходен на този в Румъния и Турция, и по-висок от този в Гърция, Италия и Испания.  Пето, размерът на дърводобива се определя по научно-обосновани и законни критерии и промяната на тези критерии по икономически причини е недопустима.

Сравненията с горското стопанство на Австрия са повече от неуместни. В първите часове по лесовъдство в университета се преподава, че лесовъдството е регионална наука, а ние бихме определили че даже е локална наука, защото не е възможно с едни същи лесовъдски системи и мерки  да се работи в издъквоите дъбови гори и в семенните иглолистни гори. Ще спомененм само, че ако в Австрия иглолистните семенни гори заемат ⅔ от площта, то у нас практически половината ни гори са издънкови широколистни с неясен брой предишни ротации. Нормално е в Австрия и България горите да са различни, защото имаме различен релеф и климат. Ще посочим, че средната надморска височина у нас е 472мнв, а в Австрия - 910 мнв, валежите у нас средногодишно са около 650 л/м , а в Австрия - 1200 л/в, като при нас те са концентрирани извън вегетационният перио, докато в Австрия 60 % от валежите са във вегетационният период. Ще споменем само, че през последните две години валежите по време на вегетация на растенията в Добруджа са межу 17 и 19 мм, което е по-близо до полупустините, отколкото до алпийската растителност.

На следващо място, съпоставките на България с Австрия, Финландия, Естония и дори Словакия (стр. 11-12) по отношение на добавената стойност от горския сектор също са манипулативни, тъй като в тези държави се добива основно качествена и скъпа иглолистна дървесина, докато в България основно дърва за огрев и целулоза. Отделно, в Австрия има години, през които санитарните сечи надвишават регулярните сечи (виж таблиците на стр. 20), което показва, че високият размер на ползването в тази държава е в резултат и на влошаващото се състояние на горите там. Отделно, разликите в добавената стойност в горския сектор нямат толкова общо с размера на добива, колкото с ефективността на трите процеса – стопанисване, добив и преработка на дървесината.

Когато се сравнява ефективността на горски сектор, трябва да посочим че за последните 20 години българския горски сектор е запази дела си в БВП на държавата (о,4%), докато в Австрия той е намалял два пъти - от 0,4 на 0,2 %.

Данните за пропуснатите ползи от неизпълнение на горскостопанските планове също са манипулативни поради ред причини (стр. 13-15). Първо, вече бе пояснено, защо добивът не може да е дори 80% от прираста. Второ, размерът на неизпълнението в таблиците е завишено изкуствено, като от добива се изваден размера на санитарните сечи, които са достигали и до 30% от ежегодния добив. Това е недопустимо, защото тези санитарни сечи са вид извънредно ползване от горите, което се реализира, като горските стопанства спират редовните сечища - с цел осигуряване здраве на горите и възможност за бъдещото им стопанско ползване. В противен случай нито ще има кой да извършва санитарните сечи, нито ще има кой да преработва дървесината от тези сечи, а цената ще се срива, ако на пазар се пуска пълният размер на планираната и на санитарната сеч. Трето, има години с по-високо ползване от планираното (2016 г.), има години с по-ниско ползване поради Ковид-кризата (2019-2021 г.), а в останалите години истинското неизпълнение се движи в рамките на 1-4%, което е нищожно.

Друга груба манипулация е твърдението, че „внасяме дървесина, защото не добиваме“ (стр. 15), която се опровергава от данните в таблицата от 14 стр., съгласно които в години без криза в България се добива между 96% и 103% от допустимото и планирано ползване в горите.

Манипулативни са твърденията и че добивът се противопоставя на другите услуги от горите, че ползването трябва да е равно на прираста на горите и че горският ресурс се използва непълноценно (стр. 16). Аргумент срещу тези некоректни твърдения е факта, че изискването за оставяне на минимум 10% мъртва дървесина и заделянето на минимум 10% вековни гори (т.е. общо 20%) е разписано в редица български и европейски нормативни документи и политики, като тези мерки, целящи опазването на биоразнообразието и естествените процеси в горските системи, се основават на огромен брой научни изследвания от цяла Европа и света. Т.е. само поради тези две ограничения, добивът не може да е повече от 80% от прираста.

Освен това дърводобивът е само един от начините за използване на горските ресурси, като в редица случаи размерът на дърводобивът е пряко зависим от останалите функции на горите. Така например, според проучвания на Института за гората има ясна връзка между възрастта на горите, размера на сечите и водозащитните и противоерозионните функции на горите. В гори с преобладаващо рекреационни функции в паркове и до населени места, дърводобивът също по закон се съобразява с тези функции. Всички тези ограничения се отчитат при планирането на дърводобива, и водят до настоящия размер на ползването, който обяснимо е далеч по-нисък от максималния прираст на гората.

Друга сериозна манипулация е твърдението, че „старите гори поглъщат по-малко въглерод“ (стр. 21), особено като е извадена от научния контекст. Младите гори действително поглъщат повече въглерод чрез прираста си, но това поглъщане се компенсира от освободения във въздуха въглерод при изгарянето или разлагането на дървесината, добита от изсечените гори, на чието място сега израстват младите гори с висок прираст. Не се отчита и фактът, че значителна част от въглерода се задържа не само в дървесината, но и в почвата в резултат на разлагането на дървесината и дървесните отпадъци, които процеси са много по-интензивни в старите гори.

Трябва да посочим на неспециалистите в управлението на горите, че намаляването на прираста в горите не е лош показател, а напротив - мечта на лесовъдите в България, защото е свързан с увеличаване на средната възраст на горите ни - политика водена от българската държава откакто съществува.

Правят се и манипулативни твърдения, че сечите са предпоставка за увеличение на приходите от туризъм (стр. 22). Но това е така и в районите със ски-зони, където горите са изсечени, а скритите разходи се поемат от жители, които са засегнати от наводненията, като например след наводнението в Банско през 2016 г. Други преки връзки между приходи от туризъм и сечи в презентацията няма. Същото важи и за връзката между енергията от ВЕЦ и сечите (стр. 23). Прави се опит и за манипулация, че качеството на въздухът в Австрия се подобрява независимо от размера на сечите (стр. 24-25), без да се отчита, че зад това подобрение стоят ежегодно завишаващите се европейски норми за чистотата на въздуха.

Прави се манипулация, че когато гората не се сече достатъчно, тя „залинява“ (стр. 28). За това невярно твърдение се използва факта, че през 2010 г. прирастът е бил по-голям от днес, без да се обяснява, че в периода 1960-2010 г. голям дял от българските гори са се възстановявали от прекомерни голи сечи, че ¼ от горските ни територии са били заети от млади изкуствени борови насаждения, засадени на ерозирали баири в периода 1960-1990 г., и които млади насаждения с висок прираст започнаха масово да загиват след 2015 г. поради природни нарушения и съхнене, вкл. поради изкуствения им произход. Тези загиващи изкуствени гори, както и боледуващите издънкови гори (гори, изсичани ротационно през 30-50 г. през последните векове) са основната причина за „залиняването“ на горите днес.

В крайна сметка на база тези манипулации, от АБПД предлагат да се увеличи ползването като се поддържа по-ниска средна възраст на горите (напр. 53 г., колкото е била 2010 г. или 49 – през 200 г.), вместо сега достигнатата средна възраст от 60 г. (към 2020 г., виж справката на ИАГ). Тази философия на АБПД противоречи най-малко на твърдението им, че искат да повишат добавената стойност в българския горски сектор, което би било възможно, ако от горите се добива по-висококачествена и зряла дървесина, т.е. дървесина от по-стари гори, а не дърва за огрев и целулоза (каквато се добива основно от млади гори).

Философията на АБПД противоречи изцяло и на научните констатации на Института за гората към БАН, че горите със средна възраст 100 г. предоставят оптимални водоохранни функции, за разлика от горите със средна възраст 40-50 г.

Една от най-големите манипулации в презентацията е, че „всяка година между 50 и 100 хил. декара гори изгарят при пожари, това са 90 хил. кубика дървесина – заради не доброто стопанисване и ненавременната сеч“. Анализ на ИАГ от 2021 г. показва обаче, че над 80% от горските пожари са в резултат на човешка дейност, основно опожаряването на стърнища и пасища. Според анализа най-уязвими са горите в близост до селищата, пътищата и промишлените предприятия, където горите всъщност са и най-интензивно стопанисвани поради достъпността им, противно на твърденията в презентацията.

Всички тези манипулативни внушения не биха били възможни, ако държавата е по-активна и обяснява на разбираем език какво се случва в горите и какви са реалните проблеми.