Редки видове земноводни обитават чешмите в Сакар

06 Март 2023
180
снимка - Емилия Вачева

Експерти от БАН са установили, че в коритата на чешми край с. Орешник в община Тополовград живеят и се размножават редки видове земноводни. Те са част от богатото биоразнообразие на планината Сакар, което ще бъде запазено благодарение на проекта за възстановяване на чешми и малки водоеми, изпълняван от Община Тополовград и Българска фондация Биоразнообразие.

Според д-р Емилия Вачева - специалист по земноводни и влечуги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, - едни от най-интересните и редки животни, които зависят от наличието на чешми и микроязовири, са тритоните. 
 

В Сакар се срещат два вида -  Малкият тритон (Lissotriton schmidtleri) и Гребенестият тритон на Буреш (Triturus ivanbureschi). Той е познат и като Южен гребенест тритон и е един от най-едрите в България - дължината на тялото му (без опашката) е около 15-16 см. Женските са по-едри от мъжките, а по време на размножителния период мъжките имат висок назъбен гребен по дължината на гърба, от което идва името на вида. 

Тритонът на Буреш е активен от март–април до октомври–ноември. Обитава недълбоки водоеми - блата, езера, канали, разливи, обрасли с водна растителност. Избягва водоеми, в които има риба. Активни са през нощта, а през деня се крият, затова и повечето хора не подозират за тяхното съществуване. 

Размножителният период започва веднага след зимния сън – рано напролет, като продължава около месец. Мъжките тритони изпълняват брачни танци, с които впечатляват женските. Те пък отлагат поединично от няколко десетки до стотици яйчица, които  прикрепят от вътрешната страна на водните растения, които след това сгъват внимателно около яйцето, за да го защитят от хищници. Ако във водния басейн липсват подходящи растения, женската може да снесе яйцата си върху листа, камъчета, дори върху пластмасови отпадъци. Това обаче намалява шансовете за оцеляване на новото поколение. Дори и без тези предизвикателства, най-често не повече от 50 % от яйцата достигат фазата на възрастни ларви, заради генетични проблеми. В добавка към това, ако във водния басейн има риби, те могат да изядат голяма част от яйцата. Други стават да храна за други земноводни.

16 дни са нужни на яйцата да се излюпят, но това е само началото на дълга метаморфоза.



Любопитен факт е, че в първоначалната си фаза на ларви, тритоните имат външни хриле, с които дишат. В края на лятото или началото на есента, когато са готови да напуснат водоема, хрилете им се редуцират, дишането се поема от бели дробове. Зимата прекарват в близост до водоеми, на места с гъста растителност или в самите водоеми като изпадат в летаргия, докато температурата на околната среда се повиши. Връщат се отново в езерата напролет, за да създадат потомство.

Гребенест тритон на Буреш (Triturus ivanburesch), от района на Сакар. Женски екземпляр. Снимка Емилия Вачева

Тритоните се хранят с различни безгръбначни животни, които улавят във водата (ларви  на  комари  и  други  насекоми) и на сушата (дъждовни  червеи,  голи  охлюви,  бавноподвижни членестоноги и др.), както и яйца и ларви на други земноводни. Това ги прави изключително ценни регулатори на популациите на много видове. 

Тритоните, заедно с други видове земноводни са и индикатори за качеството на водата, защото освен с белите си дробове, те дишат и с кожата си. Това умение може да бъде и недостатък, защото заедно с кислорода през кожата в тялото на животното могат да навлязат и отровни вещества. Това е и причината редица видове земноводни да изчезват от някои водоеми, където водата е замърсена в резултат на човешката дейност. Това пък значи, че ако даден вид тритон присъства в определен водоем - водата е чиста. 

Тритонът на Буреш е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в европейската Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. У нас е разпространен в югоизточната част на страната. 

Опазването на местообитанията на двата вида тритони в Сакар е една от целите на проекта „Чешми и малки влажни зони - извор на живот за добруването на биоразнообразието и хората“, финансиран от Европейския съюз чрез проекта BESTbelt, част от инициативата Европейски Зелен пояс (European Green Belt).