WWF призова за удължаване срока на обществените дискусии по казуса с корабоплаването по Дунав

WWF България
12 Яну. 2024
587
Дунав
Природозащитната организация WWF България поиска от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да удължи срока за достъп до документацията преди общественото обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) във връзка с проекта за подобряване на корабоплаването по река Дунав. Той предвижда промяна на условията за корабоплаване в българо-румънския участък на Дунав чрез драгиране, т.е. чрез удълбочаване на дъното в 12 участъка на реката. Освен това на три места – при гр. Бекет, гр. Белене и с. Попина – се предвижда изграждане на големи инженерни съоръжения под формата на изкуствени острови, буни и шеврони, които да насочват речното течение.
 
Според WWF срокът, в който гражданите могат да се запознаят с обемната информация по случая, трябва да бъде удължен поне с един месец или до 22-ри февруари 2024 г. Мотивите за това са: мащабната документацията по случая, голямата значимост на проекта, както и сериозния брой засегнати страни – 12 общини и над 70 кметства. Възложител на проекта за подобряване условията за навигация в общия българо-румънски участък на реката, известен с името Fast Danube, е Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”.
 
Процедурата беше обявена на 22-ри декември 2023 г. – в последния работен ден преди Коледните и Новогодишни празници. Освен съкратени срокове за запознаване, това предполага и че информацията за процедурата ще достигне до засегнатите страни със закъснение. Скъсяването на сроковете е сериозен проблем предвид съществения обем на документацията: общият обем на  текстове, таблици, карти и чертежи възлиза на повече от 7500 страници.
 
„Материята е сложна,  необходимо е време дори само за ориентиране кои са най-важните документи, които трябва да бъдат прегледани в зависимост от интереса на засегнатите страни. Разпоредбите на Наредбата по ОВОС постановява, че срокът за обществен достъп е „най-малко“ 30 дни“. Това означава, че компетентният орган може да определи и по-дълъг срок“, коментира Катерина Раковска, старши експерт „Политики и биоразнообразие“ във WWF.
 
Опасенията, свързани с реализацията на този мащабен проект, обхващащ цялото течение на река Дунав в България, са на няколко нива. Данните от доклада, както и становища на експерти по геодезия сочат, че съществува реална опасност от активиране на стари свлачища, намиращи се на по-високия български бряг, особено в района на гр. Оряхово и селата Орсоя, Добри Дол, и други. Възможно е също така засилване на бреговата ерозия, като има риск и от негативно въздействие върху подпочвените води, питейните кладенци, риболова и допълнително намаляване на нивото на реката при много ниски води.
 
„Тези въпроси са с особена тежест предвид зачестилите засушавания и рекордно ниските нива на Дунав през цялата 2022-ра и есента на 2023-та година. Очаква се и ефект върху речната и крайречната екосистеми, сред които влажните зони, както и върху защитените и редки животински видове по реката. Това засяга и застрашените от изчезване есетрови риби, чието последно убежище на територията на Европейския съюз е долното течение на Дунав“предупреждава Стоян Михов, ръководител програма „Води“ във WWF.
 
WWF се обръща с призив към местните хора, рибарските общности и местните администрации да поискат от институциите разбираема информация по засягащите ги въпроси и разумен срок за запознаване с нея.
 
Линк към документацията – на страницата на МОСВ.
 
Към момента обществените обсъждания в дванадесетте засегнати общини са предвидени в периода между 23-ти и 30-и януари 2024 г. Те могат да се проверят на сайта на съответната община. Примерен достъп до списъка и местата на обсъжданията от сайта на община Белене вижте тук.