Заблудите в новите дебати за ГМО

03 Яну. 2024
493
gmo
"Greenwashing" описва разпространението на подвеждаща информация за това какви всъщност са фирмите, които претендират да са екологични и спомагат за опазване на климата. Това е практика, използвана, за да накара потребителите да повярват, че положителните въздействия на тези компании, технологии или продукти върху околната среда и климата са по-големи, отколкото са в действителност, например чрез положителни екологични образи и подвеждащи етикети, или чрез непълно разкриване на недостатъците на технологията или продукта.

Това се отнася и за новите методи на генното инженерство, като например CRISRP-Cas: корпорациите, които разработват нови генетично модифицирани растения или продукти, ги рекламират като устойчиви или благоприятни за климата.

През лятото на 2023 г. Европейската комисия представи проект за нов регламент за нови ГМО (нови геномни техники) като приема обещанията на агроиндустрията за даденост и предлага широко изключване на нови ГМ растения от изискванията за етикетиране и оценка на риска.

Примерите за подвеждащи твърдения включват:
- Климатична криза: новите ГМО ще направят възможно бързо да се разработят растения, които са благоприятни за климата и в същото време осигуряват високи добиви.
- Намаляване на пестицидите: новите ГМО биха могли да се използват за да се произвеждат растения, които са устойчиви на вредители и болести и това ще намали употребата на пестициди
- Биологично разнообразие: новите ГМО биха увеличили биологичното разнообразие, защото ще позволи на растенията да се развиват по начин, който преди това не е бил възможен.
- Глобална продоволствена сигурност: новите ГМО биха позволили развитието на култури, които значително увеличават добивите и производителността на земята, за да се подпомогне изхранването на нарастващото население в света.

Климатична криза
Обещание: Новите ГМО ще дадат възможност за бързо разработване на растения, които са устойчиви на климатичните промени и в същото време осигуряват високи добиви.

Факт: Характеристики като устойчивост на суша, топлина или влага се основават на сложно взаимодействие [1] на множество гени [2], регулирани на няколко нива и чрез различни сигнални пътища в зависимост от условията на околната среда. Тези признаци обикновено засягат повече от една характеристика и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху растежа и добива. Това може да обясни защо досега генетичното модифициране не е довело до създаването на растения с признаци, които да им позволят да се справят по-добре с екстремните метеорологични условия [3]. Също така е съмнително дали модифицирането на отделни гени някога би могло да доведе до желаните резултати, без да се появят нежелани ефекти.
Поради сложното взаимодействие между гените и околната среда, не може да се очаква, че новите ГМО ще доведат до бърза наличност на щадящи климата сортове, ако изобщо има такива [4]. От друга страна, конвенционалната селекция е доста успешна, например при пшеницата, ечемика [5] , царевицата и фасула [6]. Българските селекционери имат разработени много успешни сортове, отчитайки местните климатични условия и дадености и трябва да се развиват.
Понастоящем устойчивите на стрес растения, произведени с нови ГМО не се предлагат на пазара или не са готови за продажба. Дори тези, които са в процес на разработка от големите корпорации, почти нямат съответни приложения [7]. За сметка на това се разработват продукти, за които се очаква, че ще се продават добре - например салата, която не става кафява, или домати с повишено съдържание на GABA (гама-аминомаслена киселина) за високо кръвно налягане.
Климатичната криза предизвиква: едно лято може да донесе твърде малко вода като цяло , както и твърде много вода наведнъж с проливни дъждове и наводнения. Освен това времето в началото на вегетационния период е непредсказуемо: горещо и сухо или влажно и по-скоро хладно?
Изискват се системни реакции, които да улеснят по-доброто справяне с климатичната криза и екстремните метеорологични явления. С помощта на генното инженерство растението се модифицира, за да създаде определена реакция в определен контекст въз основа на специфичния си генетичен състав. За да се подготвим за климатичната криза, трябва да се подготвим за обратното: бързо променящи се и непредсказуеми климатични условия, променливи почвени условия и максимално разнообразие, за да осигурим оцеляването на растенията в условията на болести и смущения. Необходимо е да се премине към адаптиращи се на местно ниво устойчиви системи за отглеждане, за да се направи селското стопанство благоприятно за климата [8]. Селскостопанската система трябва да стане по-екологична и разнообразна с използването на голямо разнообразие от сортове [9] и защита на почвата.

Намаляване използването на пестициди
Обещание: Новите ГМО могат да се използват за производство на растения, които са устойчиви на вредители и болести. Целта на ЕК за намаляване на количеството на пестициди с 50 % до 2030 г може да бъде постигната само с нови ГМО.

Факт: Генетично модифицираните култури и пестицидите остават в токсична комбинация. При въвеждането на ГМО култури обещеваха намалено използване на пестициди. Но се случи обратното: количествата на пестициди се увеличи значително, а прилагането на глифозат, най-използвания хербицид, се увеличи многократно в световен мащаб [10]. Резистентността към хербициди се превърна в най-важната черта в ГМ растения. Днес 80 % от ГМО, които се отглеждат, са устойчиви на хербициди. Това доведе до огромно увеличение на устойчивите на хербициди плевели, което води до изключително увеличаване на потребление на хербициди [11]. В същото време много вредни насекоми също са се адаптирали към ГМ растения са устойчиви на инсекти [12], така че постоянното намаляване на количеството на инсектицидите не може да се очаква. Новите ГМО са създадени също с устойчивост към хербициди [13]. Само два от десетте уж готови за пазара нови ГМ растения имат за цел да постигнат устойчивост на болести. Устойчивостта към плесени може да доведе и до преждевременно стареене на растението [14] или по-голяма податливост към други вредни гъбички [15]. Новото генно инженерство няма да доведе до намалено използване на пестициди [16]. Ако проекта за регламент на ЕК се приеме, то толерантни към хербициди растения, получени чрез НГТ ще могат да навлязат на пазара без разрешителни процедури. Зависимостта на ЕС от пестициди може да бъде намалена само чрез коренно различна селскостопанска политика [17] .

Биологично разнообразие
Обещание: Новите ГМО ще увеличат биоразнообразието в земеделието, тъй като ще позволят да се отглеждат растения по напълно нов начин. Тези нови техники биха помогнали също така да се разкрие генетичният потенциал на по-рядко използвани култури [18] , като например киноа, и да се постигне отглеждане на по-разнообразни растения. По този начин новите ГМО ще внесат ново (генетично) разнообразие в европейските полета.

Факт: Когато рисковите технологии се промотират като средство за увеличаване на биоразнообразието, всъщност става дума преди всичко за продължаване на "обичайната дейност" и за недопускане на реална промяна в системите за производство на храни.
Ако агроиндустрията си каже думата, много генетично модифицирани организми с най-различни характеристики биха могли да бъдат пуснати бързо и в големи количества в екосистемите - без дори да се тестват предварително екологичните им ефекти и поведението им при култивиране [19]. Новите ГМО са свързани със значителни рискове за биоразнообразието. Едновременното прилагане на голямо разнообразие от ГМ растителни видове крие риск от неочаквани и нежелани взаимодействия [20].
За да се опази биологичното разнообразие обаче, е необходима ясна промяна на системата в селското стопанство: необходим е широк спектър от култури, сортове и регионално адаптирани агроекологични системи за отглеждане, които доказано насърчават разнообразието [21]. Освен това системата за производство на храни не трябва да се контролира от шепа световни корпорации и притежатели на патенти, които доминират на пазара на семена и намаляват разнообразието от сортове. През последните години концентрацията на световния пазар на семена се е увеличила с тревожни темпове: основните играчи са Bayer/Monsanto, Corteva, BASF и Sinochem/Syngenta, както и Limagrain и KWS22.

Изхранване на населението по света

Обещание: Новите ГМО ще позволят разработването на култури, които значително ще увеличат добивите и производителността на земята, за да помогнат за изхранването на нарастващото световно население.

Факт: Няма прости технически решения на сложни проблеми като световния глад. Гладът е преди всичко резултат от липсата на справедливо разпределение поради бедност, войни, липса на образование и недостатъчни или несъществуващи права върху земята. Останалите проблеми са свързани с разхищението на храна и използването ѝ за агрогорива и фуражи.
Съсредоточаването върху генното инженерство отклонява вниманието и енергията от дългосрочните решения, които се коренят в социалните причини за глада. Освен това добивът е изключително сложно свойство, което се основава на взаимодействието на множество гени при променящи се условия на околната среда [23]. Безопасността на храните, се основава на адаптирано към местните условия селско стопанство, доказано от десетилетия [24].

Селскостопанската система трябва да се промени из основи. Заблуждаващите зелени обещания отклонява вниманието от необходимата благоприятна за климата трансформация на производството на храни към агроекология. Проектът на ЕК за Регламент за ГМО на ЕС е "greenwashing" и това не може да бъде оправдано.

Използвани източници:
[1] Hüdig et al. 2022, Genome editing in crop plant research – alignment of expectations and current developments. Plants 11:212 https://doi.org/10.3390/plants11020212
[2] Haak et al. 2017, Multilevel Regulation of Abiotic Stress Responses in Plants. Front Plant Sci, https://doi.org/10.3389/fpls.2017.01564
[3] https://ensser.org/wp-content/uploads/2021/04/Greens-EFA-GMO-Study-1.pdf
[4] https://www.bundestag.de/resource/blob/922214/8bf270a603c1c33b105ec953f7f2cdaf/04-Sellungnahme-Dr-Eva-Gelinsky-data.pdf
[5] Wiegmann et al. 2019, Barley yield formation under abiotic stress depends on the interplay between flowering time genes and environmental cues. Sci Rep 9:6397, https://www.nature.com/articles/s41598-019-42673-1
[6] Gilbert 2014, Cross-bred crops get fit faster. https://www.nature.com/articles/513292a; Gilbert 2016, Frugal farming – The race to create super crops. https://www.nature.com/articles/533308a
[7] Gelinsky 2023, Neue gentechnische Verfahren: Kommerzialisierungspipeline im Bereich Pflanzenzüchtung und Lizenzvereinbarungen. BAFU Schweiz
https://www.bafu.admin.ch/bafu/de/home/themen/biotechnologie/publikationen-studien/studien.html
[8] Woods J, Williams A, Hughes JK, Black M, Murphy R 2010 Energy and the food system. Philosophical Transactions of the Royal Society of London B Biological Sciences 365 (1554): 2991-3006. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2935130/
[9] Spieß et al. 2017, Züchtung von Populationen für den Öko-Landbau – Ein Beitrag zur Steigerung der biologischen Vielfalt und zur Anpassung an die Folgen des Klimawandels. https://www.dottenfelderhof.de/fileadmin/images/forschung/Veroeffentlichungen/Zuechtung/B12_Workshop_Expose_Protokoll_ZuechtungPop_WiTa2017_Weihenstephan.pdf
[10] https://www.gen-ethisches-netzwerk.de/agrobusiness/257/weniger-herbizide-dank-gentechnik
[11] Schütte et al. 2017, Herbicide resistance and biodiversity: agronomic and environmental aspects of genetically modified herbicide-resistant plants. Env Sci Eur 29:5, https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-016-0100-y
[12] Tabashnik et al. 2023, Global patterns of insect resistance to transgenic Bt crops: The first 25 years. J Econ Entom https://doi.org/10.1093/jee/toac183
[13] Gelinsky 2023, Neue gentechnische Verfahren: Kommerzialisierungspipeline im Bereich Pflanzenzüchtung und Lizenzvereinbarungen. https://www.bafu.admin.ch/bafu/de/home/themen/biotechnologie/publikationen-studien/studien.html
[14] Kusch & Panstruga 2017, mlo-based resistance: An apparently universal “weapon” to defeat powdery mildew disease. MPMI 30:179-189
[15] McGrann et al. 2014 A trade-off between mlo resistance to powdery mildew and increased susceptibility of barley to a newly important disease, Ramularia leaf spot. J Exp Bot 65:1025–1037
[16] https://www.global2000.at/publikationen/neue-gentechnik-und-pestizide
[17] https://www.foodwatch.org/fileadmin/-INT/pesticides/2022-06-30_Pesticides_Report_foodwatch.pdf
[18] Sammelbegriff für Nutzpflanzen, die auf dem Weltmarkt, in der Wissenschaft und Pflanzenzüchtung eine eher untergeordnete Rolle spielen und daher ein Nischendasein fristen.
[19] https://www.bund.net/service/publikationen/detail/publication/oekologische-risiken-der-neuen-gentechnikverfahren/
[20] Koller et al. 2023, The need for assessment of risks arising from interactions between NGT organisms from an EU perspective. Env Sci Eur 35:27, https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-023-00734-3
[21] https://www.weltagrarbericht.de/
[22] Strömberg & Howard 2023, Recent Changes in the Global Seed Industry and Digital Agriculture Industries. https://philhoward.net/2023/01/04/seed-digital/
[23] Heinemann et al. 2014, Sustainability and innovation in staple crop production in the US Midwest. Int J Agri Sustain 12, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/14735903.2013.806408#.UrnaHfYnuU
[24] Kerr et al. 2021, Can agroecology improve food security and nutrition? A review. Global Food Security 29 https://knowledge4policy.ec.europa.eu/sites/default/files/Bezner%20Kerr%20et%20al%202021%20Agroecological%20practices%20and%20food%20security.pdf, https://www.brot-fuer-die-welt.de/themen/ernaehrung/

По материали на: Martha Mertens, BUND. Editors: Daniela Wannemacher, BUND, Pia Voelker, BUND, Brigitte Reisenberger, GLOBAL 2000, Harald Ulmer, BN, Friends of the Earth, November 2023.