Депутатите готвят промени, засягащи зоните от Натура 2000, с които вместо да изпишат вежди, може да избодат очи

07 Авг. 2023
576
re
Макар да говорим за наличието на Натура 2000 защитени зони у нас от повече от десетилетие, транспонирането на двете Европейски наредби (“За птиците” и “За местообитанията”) в националното ни законодателство, все още не е изпълнено в своята цялост. И това е в основата на една от отворените Наказателни процедури на ЕК срещу България.
Сега, с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), промените в Закона за биологичното разнообразие стават още по-належащи, защото са условие за получаване на следващия транш от средства по плана.

Два законопроекта адресират този проблем. Единият законопроект е внесен през април от служебното правителство, а другият - от депутати от Зелено Движение през юни. Новото ръководство на министерство на околната среда в свое становище обяви подкрепа за варианта на служебния кабинет.

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи “За да остане природа в България” застава категорично срещу това предложение, защото в него отново1 се предлага идеята на екоминистерството за териториални планове за управление на защитените зони, изработени на ниво Регионална инспекция по околната среда и водите, за цели зони и части от тях.
Такъв тип планове обезсмислят идеята за консервационни и превантивни мерки на ниво зона, не решават проблема с наказателната процедура, ще създадат огромен шум в системата с много средства за изработване на планове, липса на ефективност и нулев резултат. А възможността тези планове да са изготвени за части от зоните, противоречи на директивата за природните местообитания, която изрично изисква консервационните и превантивните мерки да са на ниво зона.
Това, което може да се промени в Закона за биологичното разнообразие сега и което би следвало да е достатъчно основание за получаване на следващия транш средства по ПВУ, е:
  • Да се обявят консервационните мерки съгласно чл.6.1. на директивата за местообитанията са задължителни - това не е транспонирано в нашия закон;
  • Да се посочат органи за управление на защитените зони - настояване на ЕК (макар и незадължително според директивата);
  • да се разработят и регламентират законово специфичните природозащитни цели и приоритети.
Останалите въпроси, могат да се разгледат допълнително2.
Нека не позволяваме да се обезсмисли опазването на екологичната мрежа Натура 2000 в страната!
 
1Тези териториални планове бяха предмет на обсъждане в парламента и преди три години. Тогава природозащитни организации и представители на академичната общност се обявиха срещу тях,  станаха повод и за улични протести.
Същото предложение бе оценено от ЕК в писмо до НС в края на 2020 по следният начин: “Първият елемент будещ сериозна загриженост, който следва да се отбележи е, че съгласно параграф 29 от предложения законопроект, специфичните за зоната природозащитни цели и мерки, както се изискват от правния стандарт на ЕС, ще бъдат разработени едва четири години след влизането в сила на измененията на закона (чрез териториалните планове за управление). При най-добрия възможен сценарий това означава, че плановете за управление ще бъдат приети в края на 2024 г., което е 10 години по-късно от крайния срок, предвиден в Директива 92/43/EEC1 (Директивата за местообитанията), а именно в рамките на шест години от определянето на териториите от значение за Общността (ТЗО). Този срок изтече през декември 2014 г. за повечето ТЗО в България. Това е пряко нарушение на директивата и е обхванато от текуща процедура за нарушение, която вече е достигнала края на административната фаза, т.е. евентуална следваща стъпка ще бъде сезирането на Съда на ЕС. Следва също така да се отбележи, че липсата на специфични за зоната природозащитни цели възпрепятства правилната оценка на въздействието на проектите, засягащи защитените зони от „Натура 2000“, включително съфинансираните от ЕС големи проекти, което води до забавяне на тяхното одобрение и изпълнение.”
2Такива въпроси включват начина на промяна на предмета на опазване (видовете и местообитанията опазвани в зоните), Националната рамка за приоритетни действия (НПРД) за Натура 2000 и др. Например в становище на WWF по законопроекта се изразява позицията, че НПРД трябва да стане само финансов инструмент за остойностяване на вече предприетите, определени с другите законови инструменти консервационни мерки, а не и за предприемане на нови мерки. По този начин се гарантира, че ще се искат пари за изискуемите от ЗБР мерки, и няма да се харчат безразборно пари за мерки, които МОСВ само включва без законови основания.