Коалиция “За да остане природа в България” изпрати до Президента Румен Радев писмо с искането за налагане на частично вето върху промените в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), които предвиждат промени в още три други закона - Закон за опазване на околната среда (ЗООС), Закон за устройство на територията (ЗУТ) и Закон за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Въпросните промени имат за цел осигуряване на “бърза писта” за най-големите и най-опасни за природата инвестиционни проекти в държавата (вкл. магистрали, АЕЦ, ТЕЦ, заводи и депа за отпадъци, газопроводи и т.н.), но не чрез увеличаване капацитета на държавните институции, а чрез елиминиране на екологичните и устройствени процедури по ЗООС и ЗУТ, както и чрез незаконна държавна помощ за инвеститорите.
Достатъчно е само тези проекти да са обявени за “обект от национално значение”, като това се прави от Министерски съвет, скрито и без критерии. Така съществува реален риск тези лобистки промени да подпомогнат по-бързо одобряване и финансиране на ключови инвестиционни проекти с огромен корупционен потенциал.
Сред основните мотиви в искането за вето са, че предложенията за съществени изменения на ЗНИ и съответно на ЗООС, ЗУТ и ЗЕВИ са внесени между първо и второ гласуване в нарушение на правилника на Народното събрание (НС), впоследствие приети чрез набързо свикано извънредно заседание на 19 април, както и че същите излизат напълно извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Освен това, промените са напълно несъвместими с редица регламенти и директиви на ЕС и нарушават принципите на правовата държава, заложени в българската конституция (КРБ) и договора за функциониране на Европейския съюз.
Ето защо, с налагането на вето от Президента върху спорните промени в ЗНИ ще бъде избегната нова наказателна процедура от страна на Европейската комисия за нарушаване на въпросните регламенти и директиви, както и спиране на европейското финансиране за всички национални проекти, които тези промени засягат. С това прибързаните лобистки промени ще доведат до обратен ефект, т.е. до блокиране, вместо ускоряване усвояването на европейските средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Сред най-съществените нарушения на европейските правила и принципите на правовата държава, които са допуснати с приемането от НС на спорните промени, са удължаване давността на решенията “да не се извършва ОВОС” от 5 на 10 години, както и въвеждането на “мълчаливо съгласие” за преценката на решенията при оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Също така, след като през май 2022 г. депутатите от 47-мото НС приеха в ЗООС втората съдебна инстанция при обжалването на ОВОС и екологични оценки за обекти от “национално значение” да се върне през юли 2024-та, сега наследниците им от 49-тото НС отмениха това решение, нарушавайки отново правата на гражданите за достъп до правосъдие и до чиста околна среда. Освен нарушения на европейските директиви, всички тези промени нарушават и чл. 15 на Конституцията на Република България, изискващ осигуряване опазването и възпроизводството на околната среда и поддържането и разнообразието на живата природа като висша конституционна ценност и обществено право. Това означава, че вместо да засилват екологичния и обществен контрол върху най-опасните и най-значимите за обществото инвестиционни проекти, с промените депутатите го занижават.
С измененията в ЗУТ пък се нарушава принципът на местното самоуправление, който също е гарантиран в Конституцията, тъй като с решение на областен управител или министър ще може да се изменят служебно общите устройствени планове на общините, без участието и в противовес на интересите на общинските власти и местната общественост.
Призивът за вето до президента е изпратен и от десетки граждани и организации, както и под формата на гражданска подписка. Решението на Президента по искането за вето се очаква до дни.
Освен всичко друго, с промените в ЗЕВИ се облагодетелстват преференциално инвеститорите във вятърна енергия, като с прокараните между първо и второ гласуване промени в ЗНИ се разрешава и продажбата на държавни имоти и активи на държавните предприятия без търг, и то на занижени цени - по данъчна оценка. С последното на практика се въвежда нова схема за държавна помощ, за която липсва нотификация от ЕС. В същото време, спорният начин на определяне на пазарните цени от държавните институции в момента се оспорва от ЕК в дело С-632/23 на Европейския съд срещу България, касаещо заменките на гори за периода 2007-2009 г.
Пълен текст на писмото до президента може да видите тук.