0
Щом всичките пари са ти в зелено, в зелено
И моите мечти са в зелено, в зелено
Ина - "Зелено", 1999
Минавам пред 7-мо училище в София. Едно момиче казва на друго: "Еми кво - аз пък да имам тези кинти, ще си купя цици и хибрид."
Посещавам фитнес клуб. Осветлението е със сензори: лампите светват само ако нещо се движи. Пишкам... Лампата изгасва, защото не се движа. Стряскам се. Лампата светва. Тоалетната пред мен е опикана. Споделям с позната. Тя: "Ами да - сензорите в мола не засичат децата ми, защото са ниски - като ги пратя до тоалетна и те почват да реват, защото е тъмно."
Получавам PR съобщение, че Ути Бъчваров започва да прави "кулинарно екошоу" в Хасково, спонсориран от фирма за обработка на отпадъци.
В супермаркет в София се продават "био чери домати" за 18 лв./кг и пресни череши от Чили за 65 лв./кг.
Купувам си скъпи енергоспестяващи крушки. Монтирам. Щракам. Лампата светва като жезъла на Гандалф. Къщата ми прилича на болница въпреки уверението на опаковката, че крушките са "естествени". След две вечери енергийна ефективност очите ми са изморени. Сменям всички крушки със скъпи, но халогенни. Те харчат 20% повече дори от тези с жичка, но се чувствам добре.
Един приятел оборудва своята кола с биодизел уредба. Колата мирише на кебапчета. Той обяснява, че си купувал по-евтино гориво, правено от старо олио от ресторанти. Всички в офиса го бъзикали как мирише.
Магистрала "Тракия". "Кремиковци" днес е пуснал розови димки. Поне са разнообразни. Имат видим обем поне десет кубични километра. Представям си за момент как г-н Митал почива край Лаго ди Комо. Представям си изказване на Александър Томов.
Повечето български списания за стил на живот имат зелени рубрики; някои дори излизат на рециклирана хартия, но се продават опаковани в найлон.
Ал Гор печели нобелова за мир. Вече официално нямаме по-голям враг от глобалното затопляне. В същото време в Ирак, Афганистан и Пакистан нещата са по-зле от всякога.
В Economist има две страници реклама на инвестиционна банка, която не съобщава за нова услуга, а как от 2008 г. ще имат нулеви въглеродни емисии. С какво това помага на бизнеса им?
Автокъща на "Симеоновско шосе" продава Lexus LS 600h с хибриден двигател за 280 000 лева. Колата има: типтроник, климатроник (4 зонен), лингуатроник, парктроник, дистроник, сервотроник, автопилот, биксенон, сензор за дъжд и алкантара. Електрическите седалки са с: памет, подгряване, масаж и обдухване. Мощта на тази кола е 438 к.с.; колкото на BMW 760Li. Попитах и продавачът твърдеше, че вторият двигател служи, за да дава още конски сили. Не знаеше, че колата всъщност е хибрид.
До същата автокъща има пункт за изкупуване на хартия, където дядо с галоши връща кашони за 7 лева на ден по неговите думи.
Наскоро в София построиха първата "еко фън шуй сграда"!
Хайде стига примери.
В последната година сме свидетели на това как една добра кауза се превръща в мода. Да си еко вече е имидж.
Медиите и маркетинга обръщат зелената идея в "обмислено консуматорство" (оригиналният термин е conscious commerce), което пък е подразделение на т.нар. cause marketing, или маркетиране чрез кауза. Зеленото продава така добре като червеното. Ако се сещате - марката product (red), оглавявана от Боно, която се шири от iPod до линии на Armani и Gap.
Зеленият маркетинг работи, защото е вид индулгенция за консуматора. Срещу зелената кауза се спори трудно, защото а) по условие е полезна за всички и създава неизбежна утопия и б) поставя спорещия като лош, защото мотивите му могат да съществуват само ако е подвластен на нечий интерес. Също както е трудно да се спори срещу софтуера с отворен код. В крайна сметка излиза, че си по-модерен човек, ако си купиш хибрид, отколкото да ходиш пеш или с колело.
Да се говори зелено е все още евтино и печелившо - и всички се възползват. Българските фирми минаха на зелена рекламна вълна било то поради глобални директиви от компаниите майки или по желание на местните маркетингови мениджъри да са в крак с модата. Зеленото стана любимо на спонсорите и медиите си пренаредиха рубриките и добавиха зелена част. Всяко списание започна да ви съветва как да си купите екогоричка в Индия, да перете със студена вода, да ползвате рециклирана тоалетна хартия, да миете банята с оцет, да пускате водата по-рядко и да си изкупите въглеродните емисии по интернет, давайки пари на фонд, регистриран на остров Ман.
За горното говорене вече има термин - greenwashing. Това означава да говориш за зелено и да печелиш от това говорене, без да правиш нещо по въпроса. В крайна сметка медиите подсилват зелената вълна така, че хората са заслепени от зелени обекти на желанието и не виждат истинския проблем.
Светът няма да се оправи, ако тренираме разделяне на боклука (за малко), сменяме си крушките с по-бледи и искаме справка от бабите на "Графа" дали са биосертифицирани. Още по-малко, ако само говорим за това.
Трябва да вземаме по-обмислени решения. Да бъдем активни. Да пращаме писма до евроинституции, ако тукашните не стават. Да гласуваме и лобираме за хора, които биха решили проблемите отгоре надолу. Само погледнете "Кремиковци". За секунда заводът прави повече мизерии, отколкото доброто, което правят вашите енергоспестяващи крушки за цял живот. Дори да си купите хибрид, от мерцедесите наоколо не е останало място за паркиране.
Не казвам, че да си зелен е тъпо. Просто трябва да се мисли повече и да се говори по-малко. По-добре да не се купува, вместо да се купува нещо зелено. Да не се създават самоцелни продукти само защото са нови и зелени.
Ако през следващата година се изговорят още малко зелени приказки, всички ще престанат да обръщат внимание на това, както аз вече прескачам зелените страници в списанията. (И зелените реклами.)
И моите мечти са в зелено, в зелено
Ина - "Зелено", 1999
Минавам пред 7-мо училище в София. Едно момиче казва на друго: "Еми кво - аз пък да имам тези кинти, ще си купя цици и хибрид."
Посещавам фитнес клуб. Осветлението е със сензори: лампите светват само ако нещо се движи. Пишкам... Лампата изгасва, защото не се движа. Стряскам се. Лампата светва. Тоалетната пред мен е опикана. Споделям с позната. Тя: "Ами да - сензорите в мола не засичат децата ми, защото са ниски - като ги пратя до тоалетна и те почват да реват, защото е тъмно."
Получавам PR съобщение, че Ути Бъчваров започва да прави "кулинарно екошоу" в Хасково, спонсориран от фирма за обработка на отпадъци.
В супермаркет в София се продават "био чери домати" за 18 лв./кг и пресни череши от Чили за 65 лв./кг.
Купувам си скъпи енергоспестяващи крушки. Монтирам. Щракам. Лампата светва като жезъла на Гандалф. Къщата ми прилича на болница въпреки уверението на опаковката, че крушките са "естествени". След две вечери енергийна ефективност очите ми са изморени. Сменям всички крушки със скъпи, но халогенни. Те харчат 20% повече дори от тези с жичка, но се чувствам добре.
Един приятел оборудва своята кола с биодизел уредба. Колата мирише на кебапчета. Той обяснява, че си купувал по-евтино гориво, правено от старо олио от ресторанти. Всички в офиса го бъзикали как мирише.
Магистрала "Тракия". "Кремиковци" днес е пуснал розови димки. Поне са разнообразни. Имат видим обем поне десет кубични километра. Представям си за момент как г-н Митал почива край Лаго ди Комо. Представям си изказване на Александър Томов.
Повечето български списания за стил на живот имат зелени рубрики; някои дори излизат на рециклирана хартия, но се продават опаковани в найлон.
Ал Гор печели нобелова за мир. Вече официално нямаме по-голям враг от глобалното затопляне. В същото време в Ирак, Афганистан и Пакистан нещата са по-зле от всякога.
В Economist има две страници реклама на инвестиционна банка, която не съобщава за нова услуга, а как от 2008 г. ще имат нулеви въглеродни емисии. С какво това помага на бизнеса им?
Автокъща на "Симеоновско шосе" продава Lexus LS 600h с хибриден двигател за 280 000 лева. Колата има: типтроник, климатроник (4 зонен), лингуатроник, парктроник, дистроник, сервотроник, автопилот, биксенон, сензор за дъжд и алкантара. Електрическите седалки са с: памет, подгряване, масаж и обдухване. Мощта на тази кола е 438 к.с.; колкото на BMW 760Li. Попитах и продавачът твърдеше, че вторият двигател служи, за да дава още конски сили. Не знаеше, че колата всъщност е хибрид.
До същата автокъща има пункт за изкупуване на хартия, където дядо с галоши връща кашони за 7 лева на ден по неговите думи.
Наскоро в София построиха първата "еко фън шуй сграда"!
Хайде стига примери.
В последната година сме свидетели на това как една добра кауза се превръща в мода. Да си еко вече е имидж.
Медиите и маркетинга обръщат зелената идея в "обмислено консуматорство" (оригиналният термин е conscious commerce), което пък е подразделение на т.нар. cause marketing, или маркетиране чрез кауза. Зеленото продава така добре като червеното. Ако се сещате - марката product (red), оглавявана от Боно, която се шири от iPod до линии на Armani и Gap.
Зеленият маркетинг работи, защото е вид индулгенция за консуматора. Срещу зелената кауза се спори трудно, защото а) по условие е полезна за всички и създава неизбежна утопия и б) поставя спорещия като лош, защото мотивите му могат да съществуват само ако е подвластен на нечий интерес. Също както е трудно да се спори срещу софтуера с отворен код. В крайна сметка излиза, че си по-модерен човек, ако си купиш хибрид, отколкото да ходиш пеш или с колело.
Да се говори зелено е все още евтино и печелившо - и всички се възползват. Българските фирми минаха на зелена рекламна вълна било то поради глобални директиви от компаниите майки или по желание на местните маркетингови мениджъри да са в крак с модата. Зеленото стана любимо на спонсорите и медиите си пренаредиха рубриките и добавиха зелена част. Всяко списание започна да ви съветва как да си купите екогоричка в Индия, да перете със студена вода, да ползвате рециклирана тоалетна хартия, да миете банята с оцет, да пускате водата по-рядко и да си изкупите въглеродните емисии по интернет, давайки пари на фонд, регистриран на остров Ман.
За горното говорене вече има термин - greenwashing. Това означава да говориш за зелено и да печелиш от това говорене, без да правиш нещо по въпроса. В крайна сметка медиите подсилват зелената вълна така, че хората са заслепени от зелени обекти на желанието и не виждат истинския проблем.
Светът няма да се оправи, ако тренираме разделяне на боклука (за малко), сменяме си крушките с по-бледи и искаме справка от бабите на "Графа" дали са биосертифицирани. Още по-малко, ако само говорим за това.
Трябва да вземаме по-обмислени решения. Да бъдем активни. Да пращаме писма до евроинституции, ако тукашните не стават. Да гласуваме и лобираме за хора, които биха решили проблемите отгоре надолу. Само погледнете "Кремиковци". За секунда заводът прави повече мизерии, отколкото доброто, което правят вашите енергоспестяващи крушки за цял живот. Дори да си купите хибрид, от мерцедесите наоколо не е останало място за паркиране.
Не казвам, че да си зелен е тъпо. Просто трябва да се мисли повече и да се говори по-малко. По-добре да не се купува, вместо да се купува нещо зелено. Да не се създават самоцелни продукти само защото са нови и зелени.
Ако през следващата година се изговорят още малко зелени приказки, всички ще престанат да обръщат внимание на това, както аз вече прескачам зелените страници в списанията. (И зелените реклами.)