Едни от най-ревностно пазените тайни за шестте държавни горски предприятия, стопанисващи 70% от българските гори, са решенията на Министъра на земеделието и храните (МЗХ) и на управителните им съвети[1], касаещи мащабни разпоредителни сделки, които се отличават с висок риск за корупция и финансови злоупотреби. Такива сделки според редица медийни и граждански разследвания са продажбата на държавни имоти, възлагане ремонта на горски пътища, закупуването на горски автомобили и т.н. Благодарение на парламентарния контрол, обаче, тези решения за последната една година бяха предоставени от МЗХ след искане на народния представител Даниел Петров от ПП „Възраждане“, като техният анализ потвърждава много от обществените опасения за недобросъвестност при разпореждането с имуществото и приходите на държавните горски предприятия.
Анализът показва, че докато държавата обсъжда преобразуването на шестте горски предприятия в акционерни дружества с аргумента, че същите са в добро финансово състояние, няколко решения на управителните им съвети (УС) разкриват съвсем друга ситуация.
Първо, няколко решения на УС на ЮИДП-Сливен, ЮЗДП-Благоевград и ЮЦДП-Смолян се отнасят до тайни вътрешни заеми от най-богатото горско предприятие ЮЦДП-Смолян към поне други две предприятия (напр. 13 млн. лв. към ЮЗДП и 4-9 млн. лв. към ЮИДП). Такива заеми са предоставяни от ЮЦДП и в полза на негорски държавни акционерни дружества, като „Напоителни системи“, „Агроводинвест”, „Земинвест“ и др. с цел закрепване на финансовото им състояние.
Второ, само за 2023 г. четири от горските предприятия са задействали приватизацията на голям брой атрактивни недвижими имоти, включващи парцели, сгради, почивни бази, ловни хижи и дори хотел с тенис-корт и басейн, находящи се в планинските курорти Банско, Сандански, Белоградчик, Чипровци, Павел баня и др., в морския курорт Приморско и дори в големи градове като София и Пловдив. В сравнение с предходни продажби на единични стари сгради за по няколко десетки хиляди лева, през 2023 г. цел на приватизацията е имущество в размер на милиони левове, като най-скъпите имоти за продан са били имот в Пловдив за 4 млн. лв. (ЮИДП), имот в София за близо 1 млн. лв. (ЮЗДП), хотел в Нова Загора за 650 хил. лв. (ЮИДП), ловен дом в Айтос за 340 хил. лв., 2 имота в Рибарица и Банско за общо над 300 хил. лв. (ЮЗДП), в имота в Белоградчик и Троян за близо 200 хил. лв. (СЗДП-Враца) и др. Изключително съмнителни са и решенията за отдаването под наем за жълти стотинки на имоти на самия черноморски плаж в к.к. Златни пясъци и Тузлата.
Най-голям брой са решенията, обаче, които касаят разходването на финансовите средства на горските предприятия, придобити в резултат на дърводобива. Тези решения показват, че на горските предприятия се гледа като на „касички“, които всеки с политическо влияние може да „изтгочва“ и ползва, когато и както прецени. Характерното за повечето такива решения, което буди сериозни съмнения, е липсата на целесъобразност, както и на обосновки, които оправдават разходите. Едно такова решение е например свързано с безпрецедентния случай на закупуване (а не на продажба) от страна на ЮЗДП на частен дървопреработвателен цех до гр. Кресна за близо 2 млн. лева, въпреки факта, че ЮЗДП не се занимава с дървопреработка. Друг пример е закупуването на скъпи луксозни автомобили в СЦДП-Габрово и СИДП-Шумен за по около 100 хил. лв. всеки, вероятно за да бъдат ползвани от други по-високопоставени ведомства, какъвто беше в миналото случая със закупуването на луксозни горски джипове за „шейховете“. В тази връзка, спорни изглеждат и решенията, с които са одобрени разходи за десетки милиони левове за закупуването на автомобили и техника „втора ръка“ на цената на нови такива.
Особено силно впечатление правят разходите за десетки милиони лева за ремонта на отделни горски пътища (по над 10 млн. лв. всеки) в ЮЦДП-Смолян. Дали тези разходи са раздути, за което през годините редица горски служители из цялата страна са алармирали неофициално, е трудно да се каже без сериозни проверки. Но самият факт, че за тези разходи няма публична информация, нито публични проверки, е основание да се предполага сериозен риск от злоупотреби.
Не може да става дума за злоупотреби, обаче, по отношение на решенията на МЗХ за изтеглянето на печалбите на горските предприятия за 2022 и 2023 г. в размер на милиони левове и прехвърлянето им в държавния бюджет с цел запълване на дупки в него. Въпреки това, тези решения са необосновани и нецелесъобразни на фона на крещящата нужда от инвестиции в горите – както за залесяване, така и за поддръжка на горската пътна мрежа, но и за модернизиране на стопанисването и дърводобива в горите. Пример за нецелесъобразност и политическо вмешателство в управлението на държавните горски предприятия са и решенията на УС на горските предприятия, с които са разрешения дарения от по няколко десетки хиляди лева за изграждането на пилона в Рожен.
Като нецелесъобразни, но и като потенциално корупционни, се отличават и не малко решения на МЗХ и на УС на горските предприятия, с които с пари на предприятията е предвидено закупуването и даряването на климатици, десетки автомобили (16 бр. от ЮЦДП, 1 бр. от СЦДП и т.н.) и др. техника в полза на МЗХ, на ИАГ и трети ведомства, разходите за които би следвало да са за сметка на държавния бюджет, а не на оперативните приходи на предприятията. В най-добрият случай, този вид скрита „корупция“ води до нулев контрол от страна на ИАГ и другите ведомства в горските територии, стопанисвани от даряващи горски предприятия.
На последно място си заслужава да бъде обърнато внимание и на едно на пръв поглед изгодно за горските предприятия решения. С решение на МС е прехвърлена собствеността на 474 дка общински горски пътища в полза на ЮИДП-Сливен. Тези пътища, обаче, не са къде да е, а по границата с Република Турция в Странджа. Няколко от горепосочените решения за предоставянето на кредити от ЮЦДП в полза на ЮИДП в размер на 4-9 млн. лв. разкрива, че целта на правителственото решение и на кредитите от ЮЦДП е ЮИДП-Сливен да бъде натоварено с финансовата и организационна отговорност да ремонтира всички горски пътища в района на турската граница.
Дори да няма кой да докаже наличието на финансови злоупотреби и корупция, самият спорен характер и липсата на целесъобразност на решенията на МЗХ и на УС на държавните горски предприятия, свързани с управлението на финансите и държавните имоти, води до извода, че горските предприятия следва да се управляват значително по-прозрачно. Това означава, че всички решения на МЗХ и на УС на ДП по чл. 168 и чл. 170 от Закона за горите следва да са публични, така както са решенията на УС на държавното предприятие „ПУДООС“ към Министерство на околната среда и водите[2], което следва да е правило за всички държавни предприятия с публични функции. Техните решения трябва да съдържат и обосновки, които ги обвързват с финансовите планове и други стратегически документи, цели и задачи на горските предприятия.
Анализираните решенията показват още, че горските предприятия като много други държавни търговски дружества, лесно могат да бъдат докарани до сериозни загуби и дори фалит, особено в кризисни години или при недобросъвестни управляващи, което за опазването и управлението на държавните гори би било фатално. Поради това е изразена категоричната позиция, че държавата в никакъв случай не трябва да допуска преобразуването на шестте горски предприятия в еднолочни акционерни дружества, тъй като тези предприятия са единствената гаранция, че държавните гори ще бъдат управлявани в обществен, а не в частен икономически интерес. Ето защо, за подобряване на управлението на горските предприятия като много по-разумно и целесъобразно решение виждаме създаването на обществени съвети (вкл. чрез участие на публични лица в управителните съвети) към шестте държавни горски предприятия.
Приложени са детайлни анализи на решенията за 2023 г. на МЗХ и на УС на шестте ДГП.
[1] Това са решения, издадени по силата на чл. 168 и чл. 170 от Закона за горите. За 2023 г. тези решения бяха изискани по реда на Закона за достъп до обществената информация, но бяха отказани с напълно незаконосъобразни мотиви от директорите на държавните предприятия.
[2] Виж чл. 60 и следващи от Закона за опазване на околната среда и водите.
[2] Виж чл. 60 и следващи от Закона за опазване на околната среда и водите.