Какво се случва с Натура 2000 в България и закона за биологичното разнообразие?

21 Септ. 2023
476
Натура 2000 и ЗБР

Какво се случва с Натура 2000 в България и закона за биоразнообразието

Актуално към  21 септември 2023

 

Законопроект за изменение на закона

През април т.г. служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на закона за биологичното разнообразие, разработен от Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Негова основна задача е да въведе т.нар. „подход за Натура 2000“, който регламентира:

  • Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) да станат органи за управление на защитените зони,
  • разработване на „териториални планове за управление“ на ниво зони в една РИОСВ вместо досега регламентираните планове за управление на ниво защитена зона;
  • създаване на Национален консултативен съвет за мрежата Натура 2000, както и регионални такива.
Промяна в закона е заложена в плана за възстановяване и устойчивост като реформа, чието приемане е условие за получаване на следващ транш от средствата по плана. Друг мотив за промените в ЗБР е наказателна процедура от страна на ЕК срещу България за липсата на цели и мерки по чл.44. и 6.1.от Директивата за местообитанията. 
 

Какви са проблемите на законопроекта

  • Административният подход заменя изцяло екологичния – предложените териториални планове за управление обхващат всички защитени зони и части от тях, които попадат на територията на една РИОСВ, с изключение на националните паркове и морските защитени зони.  Това означава, че защитени зони, чиито територии попадат в повече от една РИОСВ ще се управляват с повече от един план. Най-драстичният пример е защитена зона „Централен Балкан - буфер“, чието управление ще се определя от няколко различни териториални плана, тъй като попада на територията на повече от една РИОСВ.
  • Премахване  на независимата наука от управлението на зоните.  Директивата за природните местообитания регламентираща Натура 2000, изисква създаването на мрежата  да се основава изцяло на научни данни и мерките за природозащита да се определят от екологичните изисквания на видовете и местообитанията в мрежата. Към момента Националният съвет по биоразнообразие е консултативният орган към МОСВ, който се произнася за обявяването на защитени зони и приемането на планове за управление. В него влизат представители на администрацията на МОСВ и представители на научни и академични институции с експертиза в областта на биоразнообразието. Има и двама представители на природозащитните организации, за които също се изисква доказване на такава експертиза с научни публикации. Законопроектът за изменение и допълнение на ЗБР предвижда функции свързани с Натура 2000 - да обсъжда стратегически документи за Натура 2000, да правят предложения за по-ефективно управление на Натура 2000, както и становища по рамката за приоритетни действия за Натура 2000, да се прехвърлят на „разширен състав на Националния съвет по биоразнообразие“. В него се предвижда да се включат: „представители на териториални и местни органи на власт и национално представени синдикални, работодателски, секторни и други организации“

Преобладават организации, които нямат експертиза в областта на биоразнообразието. Въпреки това обаче от тях ще се очакват становища по стратегически документи по управление на мрежата Натура 2000, както и стратегически документи, свързани с типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони“. Как точно се дават становища за видове и местообитания, за които въпросните организации нямат и най-малка представа, не е обяснено в мотивите на законопроекта. 
 

Какви са действителните движещи сили зад законопроекта


В мотивите към ЗИД на МС се твърди, че законопроектът цели да отговори на наказателна процедура на ЕК за липсата на обявяване на защитените зони и за липса на консервационни мерки по чл.6.1. на директивата за местообитанията. Самите официални документи по тази процедура, които си разменят комисията и министерството не са достъпни, за нея съдим по официалното прес-съобщение за процедурата и от писмо на ЕК до ВВФ България от 2020г . От него става ясно, че приемането на законопроекта е спешно, за да можем да приемем консервационни мерки и да прекратим процедурата. 

Обявяването на защитени зони е регламентирано от чл.12 на сега действащия закон. Срокът за това беше шест години от приемането на списъка със защитени зони от ЕК, което за повечето зони се случи през 2008 г., тоест срокът е изтекъл преди девет години.  Ако погледнем назад, министерството е разполагало с общо 15 години (шест регламентирани + девет забавяне) и два финансови периода с по 200 млн лв. за ос Натура 2000 и биоразнообразие и въпреки това не е обявило зоните и разработило мерките. 

Залагането на мерки в териториалните планове също няма как да реши въпроса бързо, защото тепърва трябва да се разписва нова Наредба за тях, да се разработват самите териториални планове, и да се обсъждат и едва след приемането им, могат да се прилагат мерките заложени в тях. Това също отпраща нещата много напред във времето.

Истинската спешност за законопроекта са парите. 
Става дума за инвестициите за два проекта за биоразнообразието, заложени в НПВУ.



Предисторията на „подхода“

„Подход за Натура 2000“ е изработен от фирма Дикон, по проект по „ОПОС 2014 – 2020“ за близо един милион лева. Ако се проследят отрицателните становища по законопроекта, чието обсъждане протече 2019 и 2020 г. ще се види, че те са от научни и академични институции и природозащитни организации. Тоест природозащитната общност у нас не приема подхода за планове за управление на парче.

 

Къде е процедурата и какво предстои

Детайлен и в голяма степен отговарящ на изискванията на наказателните процедури законопроект на Зелено Движение, бе отхвърлен в комисия преди дни с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН и Възраждане!

Законопроектът мина на първо четене в парламента. Предстои целият процес по приемане на предложения в комисия, последвано от второ четене в пленарна зала. Очаква се това да стане в седмицата 24 – 29 септември. Опитът ни показва, че между първо и второ четене, може не само да се одобрят вече направените предложения, но да влязат и други вредни за природата разпоредби. Необходимо е гражданите да реагират, включително ако се налага и с улични протести, за да не се обезсмисли българската част от Европейската екологична мрежа. Следете Фейсбук профила на Коалиция „За да остане природа в България“.