Протестите пред парламента доказаха, че гражданското общество в България е зелено. Тоест младо, неопитно, крехко, но и свежо, непокварено, изпълнено с идеали. То обаче е зелено и в един друг смисъл.
Поглед към изминалите три години и половина показва, че тройната коалиция имаше само една истинска опозиция, активна през целия мандат. И това не бяха десните парламентарни партии, които през по-голямата част от времето бяха улисани във вътрешните си проблеми и борби, нито извънпарламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ, а шепа природозащитници, които се опитваха и до голяма степен успяха да бъдат коректив на властта.
Всеки четвъртък те бяха пред Министерския съвет, често протестираха и в градинката до Народното събрание, блокираха кръстовища, раздаваха листовки, организираха подписки. И не се отказваха, въпреки че често властта изобщо не им обръщаше внимание, въпреки заплахите на едри бизнесмени, които не се колебаеха да използват силови методи за убеждаване, въпреки че полицията на няколко пъти си послужи с палки и арести в отговор на мирните им акции.
